Нямам думи, листите са празни,
в редовете се гони самота.
Чувствам ударите безпощадни
на мойта зла съдба.
Сърцето ми в паяжина се оплита,
в него любов и омраза се преплитат.
Паяжина на чувства опасни,
на моментите със теб болезнени и прекрасни.
Как за тебе да се боря,
като ти от борбата ме отказваш,
че не ще я оставиш ми показваш.
Какво за тебе още да сторя?
С какви ли сили за любовта ти да се боря...
© Ели All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
