Листопад
Листопад
Историята е като дърво вековно,
растящо върху почва от мъртви листа.
Падналите долу и дават основа,
която изхранва нейните деца.
Коренът дълбок е, впил се е в Земята
и смуче от нея живителна сила.
А пък щом пристигне есента позната,
почвата поема шумата изгнила.
Времето ревниво пази кръговрата,
Клоните и брули силно и без жал,
че за да пораснат на пролет листата,
някой е потънал в лепкавата кал.
Историята никак нази не прощава,
че да станем хумус наша е съдба.
А листопадът вечно продължава -
животът е само полъх на ръба.
© Таня Гулериа All rights reserved.
