1 nov 2014, 22:57

Листопад

592 1 2

Листопад

 

Историята е като дърво вековно,
растящо върху почва от мъртви листа.
Падналите долу и дават основа,
която изхранва нейните деца.

Коренът дълбок е, впил се е в Земята
и смуче от нея живителна сила.
А пък щом пристигне есента позната,
почвата поема шумата изгнила.

Времето ревниво пази кръговрата,
Клоните и брули силно и без жал,
че за да пораснат на пролет листата,
някой е потънал в лепкавата кал.

Историята никак нази не прощава,
че да станем хумус наша е съдба.
А листопадът вечно продължава -
животът е само полъх на ръба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Точно такава философска поезия на мен ми допада.Добре си сътворила творбата си, стихът ти е много гъвкав и ритмичен!
    Поздравявам те и ти желая лека вечер!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...