Шушука листопадът и разказва
невероятни, невъзможни тайни,
а Есента ги скътва в цветна пазва.
Предчувствия за мигове нетрайни
започват лекичко да се възраждат
и да сладнят подобно младо вино.
Запалва залезът гореща жажда
за нечия очаквана невинност.
Във въздуха се носи нещо тихо
и кротко се прокрадва във душата.
Пак оживяват в нас любими стихове
и ни прегръщат чувства непознати. ...