В прозореца закриват листопади
сезоните на пъстрата палитра.
Ще нижат броениците лампади
под снежната божествена молитва.
Тъй есенният вятър от години
от клоните отронваше ми дните
и сините мечти на пилигрими
отлитаха със птиците честити.
След зимните ми сънища, когато
южнякът на стъклата ще почука
и капките дъждовни във стакато
ритмично ще се стичат по улука,
април ще ме облисти ли богато?
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
