8.11.2009 г., 17:58

Листопади

721 0 9

 

В прозореца закриват листопади

сезоните на пъстрата палитра.

Ще нижат броениците лампади

под снежната божествена молитва.

 

Тъй есенният вятър от години

от клоните отронваше ми дните

и сините мечти на пилигрими

отлитаха със птиците честити.

 

След зимните ми сънища, когато

южнякът на стъклата ще почука

и капките дъждовни във стакато

ритмично ще се стичат по улука,

 

април ще ме облисти ли богато?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...