Листопадно петолиние
Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три
със тънки куки – щръкнали и криви –
край лозниците плашилото мълви,
че пърха кос из сенките мъгливи
във сърцето му. Омрежен от печал,
върху носа му паякът увиснал
е записал в есенния си вокал
на златната мушица сетен писък,
и тикви жълти с грейнали лица
от гордост се надуват като жаби,
и там вечерна глъчка на деца
обещава от студа да ни избави...
... докато още сутрин можем да гребем
от звездната сметана с пълни шепи,
а пó сетне тихомълком да сметем
на враната среднощните сонети,
със които предвещава студ и мрак,
а пред дома и пътя преспи снежни
преди капанът им да хлопне – Щрак!
Оттук насетне дните са беззвездни.
Молитвата за тази тиха есен
дано да чуят ангелите горе,
преди да ни отвеят ветровете
след стъпките на непознати хора.
© Валентина Йотова All rights reserved.
