Листопадно петолиние
Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три
със тънки куки – щръкнали и криви –
край лозниците плашилото мълви,
че пърха кос из сенките мъгливи
във сърцето му. Омрежен от печал,
върху носа му паякът увиснал
е записал в есенния си вокал
на златната мушица сетен писък,
и тикви жълти с грейнали лица
от гордост се надуват като жаби,
и там вечерна глъчка на деца
обещава от студа да ни избави...
... докато още сутрин можем да гребем
от звездната сметана с пълни шепи,
а пó сетне тихомълком да сметем
на враната среднощните сонети,
със които предвещава студ и мрак,
а пред дома и пътя преспи снежни
преди капанът им да хлопне – Щрак!
Оттук насетне дните са беззвездни.
Молитвата за тази тиха есен
дано да чуят ангелите горе,
преди да ни отвеят ветровете
след стъпките на непознати хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
