Лития
Не се завръщат духовете на снежинките,
а върху айсберги издъхват ветрове
в годината на източния кон.
Един безимен, чужд и ненадеен сезон,
във който припознавам ексцентрика Бог
като Луис Карол,
създаващ нова приказка за земната Алиса.
Разсъхнали декорите на времето
смразяващо-озъбени проскърцват,
обхванати от смут и от тревога.
По покривите врани заседават.
Животът ме замерва с изненади,
събудени от летаргичната си дрямка.
Оправям като перца със човка
всички непокорни свои атоми.
Звънят пружинени спирали
от непривични мисли във ума ми.
Засилвам се да приютя в прегръдка
разказвача на изтъркани трагедии,
живеещ в замък от измислени сълзи.
Дупки във сирене са втръсналите дни.
Безнадеждно е да ги запълня,
за да поема по обратните пътеки.
За да попадна в преспите на детството
Да бъда пак хлапето,
което плъзга за връвчица старото корито.
към хълма и самовглъбено пита
дали снегът наистина е толкова прекрасен.
Последни капчици надежда
от уличните лампи се изцежда,
дърветата преливат от очакване
на белоснежни духове...
Земята вече само е земеподобна
и незаслужено е унизена.
Декорите на времето скрибуцат
апокалиптично върху сцената...
© Диана Кънева All rights reserved.
