Локвичка сълзи или просто нещо повече
Локвичка сълзи или просто нещо повече...
Защо ли няма маска, която да прикрива твоите очи и ти да плачеш когато си поискаш,
тогава другите нямаше да виждат твоите сълзи,
нямаше да бъдеш слаб в техните очи,
нямаше да криеш всеки път с ръце подпухналите си от плач очи.
Да, това е депресиращо и тъжно в същия момент,
но това са думи, сътворени от един кретен.
Този, същият, който остави да го тъпчат,
този, дето се остави да го лъжат,
и скоро май ще се удави в своите сълзи
А той им вярваше, на онези със невинните лица,
вярваше им до припадък...
Сега кърпичка след кърпичка захвърля,
и всяка мокра от сълзи,
никой сълзите не може да изтрие
и кърпичката пак ще се смени...
© Александра Иванова All rights reserved.
