Лош сценарий
Лош сценарий
Каза... време е,
започва пиесата.
Хайде, бързо,
чу се звънец!
Твой ред е,
вдигнаха вече завесата.
Излизай на сцената.
Играй!
И успех!
Първо действие...
Бях очарована.
Не играех и си мислих дори
тези реплики и тези усмивки
бяха само за мене, нали?
Не помислих, че трябва да играя играта,
не запомних и роля една.
Лош сценарият беше
и актрисата лоша...
и какво се получи
... лоша игра.
Как да успея в такава пиеса?
Коя маска да сложа сега?
Да се смея или да бъда трагична?
Да съм жива?
Или да умра.
Не, не ставам за роли,
не научих уроците,
не играя измислици,
не сънувам лъжи.
Като Феникс възкръснах
и опитах отново,
поотърсих се и жадувах мечти.
Ето, чуваш ли как притихна душата ми,
а сърцето ми бясно препуска пак.
Няма публика.
Няма слушатели.
Свърши първото действие...
Следва антракт.
После каза:
почини си в гримьорната,
освежи се
и давай напред.
Напред ли? Изпепелих се отново.
В тази пиеса съм без билет.
И какво?
Стига ми толкова?
Ще прескочим втората част.
Няма дълга игра.
Не запомних ли?
Приземи се!
Отрежи си крилата,
зарови ги в жарта.
Стига толкова полети,
кажи си последната реплика,
не разваляй със сълзи грима.
Хайде, запалиха лампите,
а сега поклони се,
усмихни се, не е свършил света.
Каза... лесно е.
И чакаш последната реплика.
Лесно ли?
Може би.
Сбогом…
Репетирах... повярвай ми
и не искам овации.
Сбогом казах…
Изиграх го...
... уви.
© Ади All rights reserved.
