И всички сме едни клакьори,
за някой” силен” с нокти се държим,
и по махленски, викайки все спорим,
и своето рисуваме със грим!

Готови сме света да повреди ме,
да дърпаме ярема, като вол,
на близките си даже да вреди ме,
но пък да седнем в нечий хубав стол!

Тук завистта при нас не е вредител,
напротив с нея по пълзим напред...
Дори и на небесната обител,
готови сми с балканския си ред...

Навярно сме родени с тези гени
и Господ ни е сложил калпав чип,
на „лошото” да служиме, на смени
и все да сме във лошия екип!
06.10.2014г. Драгойново