Луд
Отчаян, търся любовта,
стига да кипи кръвта.
Не искам да е вечна,
но не и безчовечна.
Лутам се насам-натам,
но без бой няма да се дам.
Озъртам се навсякъде без свян,
остава много път неизвървян.
Диво, пусто, тихо,
май съм станал психо.
Мисълта бясно ми крещи,
уста, зловещо зеещи.
Песни, танци и хорца,
въртим си с нея номерца.
Душа ù викат - срамота,
не знае що е туй доброта.
Не ме оставя дори за миг,
неотлъчно бори са за подвиг.
Иска аз да знам,
че никога не ще бъда сам.
Среща другите души
и иска нещо да руши.
Що за сила е това,
за помощ аз зова.
Тичат хора притеснени,
лудите са извинени.
Аз няма никога да бъда
със по-тежка от таз присъда.
© Фубар Фубаров All rights reserved.
:P
