Танцуват белите снежинки,
докосват моето лице,
от любовта им в тях умира
кристалното им сърчице.
През пролетта във мен се влюбват
цветята, синьото небе.
Те страстно, силно ме целуват
с красивите си цветове.
А лятото лъчите златни
играят в моята коса,
и Слънчо лудо се усмихва
и ме прегръща през деня.
И само есента красива
ми праща цветните листа,
и тази обич мълчалива
жадува моята душа.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
