Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро
градът ще е забързан, ще се мръщи.
И ще открием с тебе вярната посока,
която води ни на топличко и вкъщи.
Ще се сплетат ръцете ни, напук на всичко,
и капките в капчука ще мърморят,
едно врабче останало навън самичко,
ще изчирика: Божее, луди хора!