Лудост

Poetry

771 0 6

Безумно очите проблясват,

а разумът дави се в мрак -

един Дон Кихот на Сервантес,

една Изабел на Ремарк.

Класическа лудост - замират

критичната мисъл, ума

и само сърцето пулсира,

а чувствата сочат им път.

Наивни безумци, те вярват

в прекрасното, в нас, в любовта...

В налудните свои представи

различен усещат света.

И с тях са неземно щастливи,

приличат на болни слънца -

ни сещат се, ни подозират,

че крие се в тях лудостта.

А ние, горките "нормални",

все търсим щастливия знак

в един Дон Кихот на Сервантес,

в една Изабел на Ремарк.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

димитрова (Лилия Нейкова)

Хубаво си го написала!Поздравления!

2009-06-02T14:38:04+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Луди едва ли са,а съхранили себе си от фалша,от суетата ,от пошлостта...Защо да им е нужно отрезвяване,щом са запазили душите си цели...

2009-05-29T21:12:39+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Класическа лудост! Много добре казано! Браво, Вики!

2009-05-28T17:46:41+03:00
Баткото (Николай Христов)

Още днес ще проверя от кои съм! Дали съм лудо влюбен или ... влюбен луд Много силна поезия, Вики! Само не зная от пистата на коя точно психология ти е полетяла поетичната стрела.

2009-05-28T12:04:00+03:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

"Лудите, лудите, те да са живи..."
Поздрав

2009-05-27T23:34:50+03:00