Самодива (Вики)
535 5962
27 мая 2009 г., 20:57

Лудост 

  Поэзия
596 0 6

Безумно очите проблясват,

а разумът дави се в мрак -

един Дон Кихот на Сервантес,

една Изабел на Ремарк.

 

Класическа лудост - замират

критичната мисъл, ума

и само сърцето пулсира,

а чувствата сочат им път.


Наивни безумци, те вярват

в прекрасното, в нас, в любовта...

В налудните свои представи

различен усещат света.

 

И с тях са неземно щастливи,

приличат на болни слънца -

ни сещат се, ни подозират,

че крие се в тях лудостта.

 

А ние, горките "нормални",

все търсим щастливия знак

в един Дон Кихот на Сервантес,

в една Изабел на Ремарк.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво си го написала!Поздравления!
  • Луди едва ли са,а съхранили себе си от фалша,от суетата ,от пошлостта...Защо да им е нужно отрезвяване,щом са запазили душите си цели...
  • Класическа лудост! Много добре казано! Браво, Вики!
  • Още днес ще проверя от кои съм! Дали съм лудо влюбен или ... влюбен луд Много силна поезия, Вики! Само не зная от пистата на коя точно психология ти е полетяла поетичната стрела.
  • "Лудите, лудите, те да са живи..."
    Поздрав
  • Добре че още има такива като тях - "луди", че ако бяхме всички "нормални", любовта съвсем щеше да е изчезнала!
    Прекрасно си се справила, както винаги
Предложения
: ??:??