Oct 18, 2012, 10:56 AM

Лудост

  Poetry » Love
924 0 0

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен, смутен,
в ръцете ти капка разкош съм-единствена,

разлистена пролет, очакван нов ден.

Със него съм дяволски лоша и тъмна.
Посрещам го в черно. Целувам със бяс.
Със него съм огън бушуващ и въглен,
изгарящ по пътя си всичко до дъно, от раз.

Със тебе съм нежна, спокойна и мила.
Целуваш ме влюбен. Докосвам с финес.
Със него съм хищник жесток. С хъс безумна
за плячка във хватка с живота на всичко готов.

Със тебе съм обич. Със него съм страст.
При теб съм щастлива. При него съм Аз.
В ръцете ти плача. В ръцете му с вик
приклещвам живота за шията и става по-жив.

Заспивам до тебе, обична и топла.
Безмълвна и твоя. Без грим, но лъжи
между нас безпардонно в леглото са стихнали
и нечия сянка прокрадва се между двете стени.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргало All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...