Лудост
Някой ще ми върне лудостта,
с огнен поглед, с дума премълчана.
Ще прегърне лудо есента.
Тя ще стихне в мъжките ти длани.
И ще пари като сто искри.
В тази нощ звездите са различни.
Не заспивай, с техните очи
ще ти кажа, колко те обичам.
И какво, че в тази тъмнина
моят път отново ще се губи.
Мракът сбира в шепа тишина
и стои със мен, до късно буден.
Дълго си говорихме сами –
за мечтите и за самотата.
Мракът знае колко ме боли...
Не от вчера с него сме приятели.
Някой ще ти върне любовта.
Иска ми се аз да го направя.
Но сега, под плаща на нощта
мога само лудо да мечтая.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
