Лудост
Някой ще ми върне лудостта,
с огнен поглед, с дума премълчана.
Ще прегърне лудо есента.
Тя ще стихне в мъжките ти длани.
И ще пари като сто искри.
В тази нощ звездите са различни.
Не заспивай, с техните очи
ще ти кажа, колко те обичам.
И какво, че в тази тъмнина
моят път отново ще се губи.
Мракът сбира в шепа тишина
и стои със мен, до късно буден.
Дълго си говорихме сами –
за мечтите и за самотата.
Мракът знае колко ме боли...
Не от вчера с него сме приятели.
Някой ще ти върне любовта.
Иска ми се аз да го направя.
Но сега, под плаща на нощта
мога само лудо да мечтая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
