Feb 2, 2020, 11:10 PM

Лудост

877 0 0

Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,

 

И във сивото време безкрайно
мигновено и страшно блика мрак,
обгръща те силно, незнайно,
превръща те в единствения ти враг.

 

С черен нож опрян до сърцето,
молиш се единствено да си жив.
А мрака нагло открадва ти лицето,
оставяйки ти незнаен облик крив!

 

Сърцето прободи с острието черно
мрака погледни го в твоите очи,
излез от времето сиво и безмерно,
ножа към тъмнината Ти насочи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...