Времето е сиво, с малко цветове.
Не се усеща вкус, дори на живина.
Безкрайно простиращи се брегове
дори светлината носи горчивина,

И във сивото време безкрайно
мигновено и страшно блика мрак,
обгръща те силно, незнайно,
превръща те в единствения ти враг.

С черен нож опрян до сърцето,
молиш се единствено да си жив.
А мрака нагло открадва ти лицето,
оставяйки ти незнаен облик крив!

Сърцето прободи с острието черно
мрака погледни го в твоите очи,
излез от времето сиво и безмерно,
ножа към тъмнината Ти насочи!