Луната пак с море
препила е.
Изпълнена до пръсване.
В небето свети
мързеливо,
пияна сред звездите
се полюшва.
Сред миди и седеф
две лодки
с пясък се погребват.
До вчера в океана
са живели.
А днес
прощална песен пеят.
Вълните с ехото
припяват,
че с изгрева
ще се завърнат.
Луната щом отново
изтрезнее,
животът с нова сила
ще възкръсне.
© Ол All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
