Oct 21, 2008, 7:38 PM

Лунен благослов

  Poetry
757 0 7
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.

Усмихната повика ме луната,
посрещна ме, нали ми е сестра.
Смирено пред престола и от злато
приведох се. На лъч склоних глава.

Пред нея мога всичко да призная,
покрита с плаща звезден на нощта -
тя всички мои тайни мисли знае,
сърцето ми разбира без слова.

Прошепнах и смутено, че обичам,
помолих за утеха и съвет.
Отново бях наивното момиче,
изричащо прастария обет...

Привлечена от древната и мъдрост,
омаяна от своята любов
си тръгнах чак, когато се разсъмна.
Завърнах се със лунен благослов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...