Самодива (Вики)
535 5962
Oct 21, 2008, 7:38 PM

Лунен благослов 

  Poetry
564 0 7
Разчупих всички рамки и прегради,
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.

Усмихната повика ме луната,
посрещна ме, нали ми е сестра.
Смирено пред престола и от злато
приведох се. На лъч склоних глава.

Пред нея мога всичко да призная,
покрита с плаща звезден на нощта -
тя всички мои тайни мисли знае,
сърцето ми разбира без слова.

Прошепнах и смутено, че обичам,
помолих за утеха и съвет.
Отново бях наивното момиче,
изричащо прастария обет...

Привлечена от древната и мъдрост,
омаяна от своята любов
си тръгнах чак, когато се разсъмна.
Завърнах се със лунен благослов.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??