Лунен благослов
отхвърлих и съмнения, и страх,
криле ми подариха птици млади
и към звездите вечни полетях.
Усмихната повика ме луната,
посрещна ме, нали ми е сестра.
Смирено пред престола и от злато
приведох се. На лъч склоних глава.
Пред нея мога всичко да призная,
покрита с плаща звезден на нощта -
тя всички мои тайни мисли знае,
сърцето ми разбира без слова.
Прошепнах и смутено, че обичам,
помолих за утеха и съвет.
Отново бях наивното момиче,
изричащо прастария обет...
Привлечена от древната и мъдрост,
омаяна от своята любов
си тръгнах чак, когато се разсъмна.
Завърнах се със лунен благослов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени