Лунен прах
По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг.
Валелите интимности не дишат.
Делят се ласките на "ин" и "ян"
и любовта е трудна за описване.
Тя диша тежко, блудна и сама,
в останалия от тамяна въглен.
Клисарят с подкосени колена
камбана разлюля да Я пропъди.
Издайно - неуместната сълза
удави непокълналото цвете.
Разкиха се последният моряк
от шепота на снежните човеци,
но има кислород до сутринта,
в очи и на небе докато светне.
Дори да сме заченати във грях,
остава всяко раждане в ръцете ни.
