Поредната вълна се оттегли в морето.
Втора след нея с шепот пристигна.
Усмихната, луната, горе в небето,
запя песен нежна, приспивна.
От стария кораб- глъч от бохеми.
От кръчмата стара- блус като плач.
Слети в едно, от звездите огрени,
два силуета в лунния здрач.
Танцуваха блус и двамата легнали.
Под тях и мокрият пясък запя.
А луна и звезди, щастливо загледани,
възхитени от танца на любовта!
© Ник Желев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
