Поредната вълна се оттегли в морето.
Втора след нея с шепот пристигна.
Усмихната, луната, горе в небето,
запя песен нежна, приспивна.
От стария кораб- глъч от бохеми.
От кръчмата стара- блус като плач.
Слети в едно, от звездите огрени,
два силуета в лунния здрач.
Танцуваха блус и двамата легнали.
Под тях и мокрият пясък запя.
А луна и звезди, щастливо загледани,
възхитени от танца на любовта!