Mar 9, 2011, 11:27 AM

Лунна сянка на жена

  Poetry » Other
904 0 5

Лунна сянка на жена...

нежен полъх и ненужна красота...

Скрила в себе си сълзите на дъжда,

с нощта споделя свойта болка и тъга!


Бледа сянка на жена...

просто скитница, облечена в тъмнина!

Своята любов погребва тихо под пръстта,

без надежда, че ще я докосне пролетта...!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      02.03.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...