Лунните нощи
Лунните нощи
Пак ни вика отново, морето.
Зове ни с приливи мощни,
на нашето място. Дето
се къпехме в лунните нощи.
Ще ме притегляш пак до водата,
осветени от лунния блясък,
гдето морето целува земята
и стопляме мокрия пясък.
Пак, като болка, морето ще стене.
Пак ще преплитаме длани.
Ще доближаваме мокри колене.
Както го правихме лани.
После щастливи, ще се прегръщаме,
бавно вървейки към къщи.
И всяка вечер пак ще се връщаме
при морето, в лунните нощи.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
!
