Лунно настроение
Лунно настроение
Луната тази вечер е пара от мед,
изхлузена от някой джеб на Гавраила.
На призрачни браздули по лика ù тлеят
космични тайни и йерусалимски мигове.
Опряла до ръба на хоризонта,
тя кротко носи в пазви вест
като писмо, оставено от пощальона,
под прага на дома ми в някой час нощес.
Опитвам се, чета, скандирам
невнятните послания на този манускрипт,
но малък е човек пред Логоса всемирен
и лунното мълчание е ключ ръждив.
Дивя се „чичовски” – досущ на Варлаама:
ще падне ли в бунара късно посред нощ,
или в бакърите на двора ще полегне
децата заран да я видят като меден грош.
Във всяка втора повест или сага
я виждаме във жив портрет:
на блед герой, на враг коварен,
на глупава жена, на смъртен логотет.
Дали е гръб на Феб, или триокий Тот?...
Дали е образ на човек без име, роб?...
Дали е врач с ръка лечителска, или е маг езически –
Луна – жена на колесница в понеделник... *
*Луна е сестра на Сол и покровителка на водачите на колесници. С нея е свързан вторият ден от седмицата (lundi, фр.).
© Златина Георгиева All rights reserved.
