Sep 7, 2021, 9:28 PM

Лунно вино 

  Poetry » Love
588 3 11

Този лунен стакан от години до горе се пълни

с илюзорно красиви и светли мечти за любов.

Аз надежда издигах да пие от него до съмване,

но прокиснало вино нагарча от сълзи и зов.

 

Не усетила сладост, в кафеза на мислите влизах

и заключвах до другата вечер душа с катинар,

а звездите бродираха тихо за сватба чеиза -

балдахин детелинов и риза за мен от кенар.

 

Продължих да дълбая аз лунния кратер с въпроси,

свечеряваше бързо сърцето си всеки зенит,

а дъха ми - припаднала мъртва трева след откоса -

все сънуваше как се превръща за теб във магнит.

 

Още вярвам в съня си - писмо с йероглиф недописан.

Знам - съдбата калесва жениха в най-точния миг.

Той стакана на лунното вино у мен ще разплиска,

гръмотевично парещ, донесъл ми своя светлик.

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ице!😄
  • Хубаво написано! Поздрав, Мария!
  • Ех, че хубав стихотворен коментар със силата на благослов, Светулче!💖 Много ти благодаря!🙏
  • Да прелива стаканът и сладост да пълни душата,
    йероглифи съня да допишат с любовен курсив.
    Лунно вино по вените тича, младеят сърцата,
    с нова сила откликват тревите на повик
    щастлив.
  • Дейка, Вики, Иви - добре сте ми дошли! Любовното вино на луната е силно опияняващо, но всеки иска целия стакан да бъде за него!💕
    Да бъде, мили момичета! 🍷
  • Лунно вълшебство! Отново прекрасна, космична поезия си ни поднесла, Мари!💟
    Удоволствие за сетивата е човек да се докосне до богатството на езика и красотата, с която ни даряваш. Поклон пред таланта ти!🌹🌈🍀
  • Красота! Браво, Мария!
  • "А звездите бродираха тихо за сватба чеиза" - звездите си знаят работата Красива, лунна поезия, Мари!❤
  • Надявам се, че животът ви е позволил да отпиете от стакана с лунното влюбено вино, че сте опитали от това щастие, момичета!😍 Радвам се да ви видя, Мини и Валюшка! Благодаря ви за топлите коментари!💕
  • Хубаво, лунно и опияняващо
  • "Продължих да дълбая аз лунния кратер с въпроси,
    свечеряваше бързо сърцето си всеки зенит,
    а дъха ми - припаднала мъртва трева след откоса -
    все сънуваше как се превръща за теб във магнит."

    Космическа поезия си ни поднесла, Мария, която се лее като лунно вино! Поздрав за таланта!
Random works
: ??:??