Лунно вино
Този лунен стакан от години до горе се пълни
с илюзорно красиви и светли мечти за любов.
Аз надежда издигах да пие от него до съмване,
но прокиснало вино нагарча от сълзи и зов.
Не усетила сладост, в кафеза на мислите влизах
и заключвах до другата вечер душа с катинар,
а звездите бродираха тихо за сватба чеиза -
балдахин детелинов и риза за мен от кенар.
Продължих да дълбая аз лунния кратер с въпроси,
свечеряваше бързо сърцето си всеки зенит,
а дъха ми - припаднала мъртва трева след откоса -
все сънуваше как се превръща за теб във магнит.
Още вярвам в съня си - писмо с йероглиф недописан.
Знам - съдбата калесва жениха в най-точния миг.
Той стакана на лунното вино у мен ще разплиска,
гръмотевично парещ, донесъл ми своя светлик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
