Пребродих
този чуден свят
и търсих те
сред морските вълни,
в полета на чайки,
устремени,
сред мълнии,
разцепили всемира,
дори и в тайнствената тишина
на скитницата - мисъл,
а сетне – в надмогналото чувство…
Откривах те,
достигнал върхове
и с дух – могъщ орел,
превзел простора.
Тогава литвах с теб,
докосвах
щастието крехко,
но знаех,
че скоро ще се приземя…
Нима аз с разума студен
сгодена съм трагично?!
http://www.youtube.com/watch?v=axUu8oI_C4E&NR=1
© Росица Танчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
