Aug 5, 2016, 12:45 AM  

Лятна буря 

  Poetry » Love
587 3 19

Разнолика, съдбата ни праща

нежелана от нас самота –

самотата, която не схващам

като болка, но сещам тъга!

 

Тебе искам... за друго не моля!

Знам, не мога да бъда смирен –

любовта ми е птица сред полет,

извисена над летния ден!

 

Но не мигват очи уморени,

не заспиват сами, без любов!

А те чувствам все още до мене

как притихваш...

 

                            И с трепетен зов

от сърцето ми буря политва –

тя, разпръсквайки мрака с крила,

тебе търси – без път, без молитва...

 

Само с две съкровени слова!

Обичам те!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??