Лятна нощ
Тъй тиха е нощта недоизпята.
Със нежен аромат на свежо цвете,
чийто вкус светът не е усетил.
Щурецът само плахо се обажда
със песен тиха във покоя летен.
В очите ти звезди се отразяват,
видение си, нощна самовила.
В ръцете люляков букет си свила,
в косите - маргаритка засияла,
и на лице усмивка сладка, мила.
Такава красота. Такава нежност.
Кажи ми с пръсти как да те докосна...
От този свят ли си, или на гости
дошла си за минутки на земята.
Вълшебна нощ. Такава нежна нощ е.
Постой до мене. Нека те погледам...
Ти празник си, феерия от чувства.
Лицето ти, ръцете ти, очите ти -
творецът е създал, когато искал е
да сътвори невиждано изкуство.
© Николай Николов All rights reserved.
