Песен за лято, песен за дъжд

вече съм писал и то не веднъж.

Писах за всичко във този свят,

но съм в колиба, а не във палат.

Писах с омайни, нежни слова

писах със страст...и какво от това?

Пламенно свалях небесни звезди,

по тях се подведе даже и ти.

А ти не разбра тайният знак

и ме заклещи в мъчителен брак.

Яд и омраза бушуват във мен,

за съжаление, в тежък съм плен.

Пред теб що се правих аз на поет?

Сега съм нещастен, скръбен и клет.

Да бях ти казал със леден глас:

,,Не ще се получи, върви си у вас!"

А то какво стана-сън не ме хваща,

че и спокойствие Бог не ми праща.

Май ще остана с тебе до гроб.

Тъй е, кога си на словото роб!