Jun 30, 2007, 10:00 AM

Лятно слънцестоене

  Poetry
757 0 2
 

Горещо е. Работя. Денят е монотонен.
В жегата си направих чай. Ядох кайсии.

Мисля за триста неща наведнъж и се старая
да спазвам срокове - на служебните задачи,
на срока за кредитите, да напазарувам,
да се видя с приятелка, да съм с детето,
да поговорим с мъжа ми за това и онова...

Денят е дълъг. Най-дългият в годината.
Ежедневията ни се въртят като нащърбените колелца в часовниковия механизъм -
и е наистина въпрос на усилието ни
да се срещнем, да поговорим, да се срещнем
на тротоарчето на малката софийска улица,
за да се успокоим и да усмихнем
ежедневието си - в дългият ден, най-дългият,
тъй като слънцето беше спряло за дълго,
да се полюбува на нашата радост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...