Jul 13, 2011, 10:29 PM

Лято

  Poetry » Love
464 0 0

Море и звезди, скалите и плажове.

Къде сме ние, друже мой?

Вълни и пясък, вятър и дарове...

Спомени вечни със теб, мили мой.

 

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, любими мой?

Горещи целувки, въздишки и погледи...

Помниш ли лятото със теб, скъпи мой?

 

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, спомен мой?

Кафето и изгрева, и бриза, и другото...

завинаги в нас ще са те, прилив мой!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...