13.07.2011 г., 22:29

Лято

465 0 0

Море и звезди, скалите и плажове.

Къде сме ние, друже мой?

Вълни и пясък, вятър и дарове...

Спомени вечни със теб, мили мой.

 

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, любими мой?

Горещи целувки, въздишки и погледи...

Помниш ли лятото със теб, скъпи мой?

 

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, спомен мой?

Кафето и изгрева, и бриза, и другото...

завинаги в нас ще са те, прилив мой!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...