Лъч в аквариум...
Защо звъниш като изгонен, Боже?!
Като те търсех никога не чуваше.
Възможно е да вярваш в невъзможното,
или поне добре да се преструваш...
Какво, което знам, ще ми добавиш?!
Млъкни, че ми се пълнят с вой ушите!
Дванадесет „празнувам” днес на майка си. ...
Без татко, даже, единайсет стигат!
За баби, дядо... имам зъл инат -
не търся сила. И не те разпитвам.
Изключвам щедростта, че имах брат.
След него ми се свършиха молитвите.
За няколко секунди спрях да дишам-
задавих се, удавена във ваната...
Алекси ли? Остана двегодишен -
прозрачна катафалка... Лъч в аквариум!
А Кети... Най-добрата ми приятелка?
Обеси се, докато бях във болница.
По устните ти има кръв от ягоди...
Любов ли беше, глад ли беше, Господи?!
Мълчах, до днес за Здравка, братовчедката.
На двадесет и три очакваш макове.
В градината ти сенките се смееха,
но нейното дете рева. Пред Раковата.
И Даниела?! Помниш. Поетесата.
Отиде на небето. През балкона.
А в лудницата майка ù си спомняше,
че от прозореца ще я догони...
За Богомил - на тридесет и малко...
Кой Господ би посегнал и на името си?!
Най-злият вятър можеш да разплачеш.
С добри очи да създадеш пустиня.
И Косьо... Той ме чакаше през зимата
и виждаше морето, вместо мене.
Да беше ме попитал, като взимаш,
преди да ме научиш да погребвам.
Не се сърди. Платила съм си сметката.
И sms- ите са отрицателни.
Подтикваш ли ме?... Враг съм на вендетите,
но дяволът ми е добър приятел.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
