pin4e
140 results
Ни да отвориш очи, ни да затръшнеш клепачи.
Нито да премълчиш, нито да се разплачеш.
Толкова свестен живот - ври и нагарча!
Ни да се свреш като роб. Нито да скачаш.
Ни да заспиш принизен, ни да си буден. ...
  2065  24 
Кóмата е в стаята, при мама.
Вечерта е тъмносиня хала.
Въздухът не стигаше – грамаден,
и ненужен като щедър залък.
А в леглото – нейната пустиня – ...
  1691  26 
На този свят, където Светлината
е прясно изгорена млада „вещица”.
Където Тишината не е свята,
където е студено и горещото!
Където уж гъмжи от мили хора, ...
  2508  13  33 
Мъгливо - след дъжд - и мирише на дим
небето над стихнали сприхави къщи,
коптори, бордеи... Пранета невинни
по тъмни огради, над сметища пъстри.
Дърветата дремят – оголени скелети. ...
  1721  11 
Кой си ти бе, човече, избрал да не бъде Човек?!
И опрял пистолет до главата ми гледаш мистично.
Имаш твърде внезапни очи - за крадец и дете.
Нито много добри, нито толкова зли и всевишни.
За какво са ти моите свършени левчета?! Виж, ...
  1262  14 
Добър вечер, безкрайна Приятелко!
Тъмнината на тъмно е хубава.
Ти се върна, защото си смахната.
Аз умея да чакам и губя.
Виждаш – още е алчно диванчето ...
  2069  16 
Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес... ...
  1827  31 
***
Тя беше млада, колкото щастлива.
Нагиздена - в светулки и воали!
Но сватбеният ден... за ден отмина.
Стар доктор не посмя да я пожали.
Отсече, че е ялова. И празна. ...
  1521  18 
Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени - ...
  1534  23 
Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.
Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.
И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –
да затрият света. Или... Боже - поне го умият!
През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед. ...
  1694  30 
На кого да се моля? Кажи, за да знам.
Докъде да се моля. И колко?
Сам съм, Господи! Колкото Тебе съм сам
и макар да не ставам за Господ.
И понеже до Тебе не стига трамвай ...
  1520  19 
Нека дълго те има, Господи,
че ми писна сама да си вярвам!
Да ме бесят като апостол. И
да ме грабят, подобно гарвани.
Да съм слънце из нощните сенки. ...
  1501  23 
Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.
Събираше си съчки. Привéчер, по замръкване. ...
  2128  41 
По душа съм рибар. Ситни мрежи плета.
Дирижирам вълните - самотен маестро.
Мойта лодка сама пропътува нощта,
да откупи добрата надежда за вечност.
Всяко утро е много по-мъдро от мен. ...
  2148  24 
Прости ми, Боже, за разточителството -
да те помоля. А да не искам.
Ще ти е трудно, докато свикна.
Ще го изпълниш? Ако ми стиска!
Прости ми, Боже. Защото мога ...
  2294  37 
Летището – проклета хищна сянка,
приклекнало в полята на Враждебна.
Враждебна е. И като Смърт ги чака,
да ги запрати в необята на Вселената.
Отиват си. Нали и те са птици. ...
  5006  72 
Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се л ...
  2571  38 
Стискам връзка ключòве по стръмното. И си мъкна врата – да отключа
своя шанс – кръст да бъда разпъната. Преродена завинаги в куче.
И се тýля, подвластна на сянката. Появявам се бяла и лоша,
по- внезапна от смях. Пепелянка, с елегантно съблечена кожа.
Ще ме мернеш по пътя нагоре. Или виж, простосмърт ...
  6162  57 
*посветено на събитията в Япония... Злото винаги е многоточие.
Стига ми само една - и последната дума.
Просто мълча на инат. И по навик.
Още преди да повее – люти като буря.
Още преди да просветне – небе ще удари! ...
  2201  20 
Дойдох и на рождения ти ден -
горяха свещи, сякаш върху торта.
Димът им се въртеше възхитен
и влизаше в очите на иконите.
И днес съм тук. Защото губя шанс ...
  2124  27 
Дядо хлопна пиян и, прегърнал през кръста прасенце,
спря пред късния праг и затули с каскета звездите.
Баба - стръвна, висока, с гласа си отчаяно-весел
изскимтя като псе, сякаш взе тишината на прицел.
Хвана дребния гневен, и розов до Бога страхливец, ...
  3541  30 
" Ако можех да имам едно
магазинче с две полички...
Бих продавал - познайте какво -
надежда! Надежда за всички!"
Джани Родари ...
  2073  27 
Гарата е хвърлена зад къщите.
Важен влак освирква тишината.
Пейките изглеждат недовършени
под пресъхналия влажен вятър.
Куфарите дремят като гости. ...
  1875  23 
По ранни доби омърсихме църквата -
пречистени да можем да сме грешни.
Кадеше попът - с нос червен и бъклица.
Снегът отвън хрущеше, жив и светещ.
Зарязохме лозята, Бае Трифоне! ...
  2493  35 
Прицелвам свечереното пристанище,
за да разстрелям следващия изгрев.
Ще звънна в Рая да му кажа: Майната ти!
И Адът от добро ще ме пречисти.
Разменям еднорог за две кобили. ...
  1706  21 
- Защо умираш, мамо? - не попитах.
В прозореца вилнееше небе,
дълбоко като есенна молитва.
Бях възрастен. На двадесет и две.
- Защо умираш...? Хапах си езика. ...
  1752  28 
Искаш да започнем отначало?!
Първо се налага да си тръгнем.
Хвърлям откачени закачалки.
Тъпчеш дрехи в куфарите гърбом.
Евтини приюти в чужди стаи ...
  2304  35 
Разбивам сухата земя - хрупти лопата, гъгне кирка.
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.
Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка. ...
  1992  35 
(вдъхновено от Никос Казандзакис,
"Рапорт пред Ел Греко")
Всички ешафоди са издигнати
за главите
вирнати ...
  1605  13 
Ако се върне нейният моряк,
кажете му, че тя го е обичала.
И плака в каменбряжка пещера,
че някой друг е скочил от скалите.
Кажете му да пие по едно. ...
  1814  18 
(кратък вариант на "Смисъл да се моля")
-І-
Градът се е разрастнал - тежка клюка,
и се е емнал сам да се прескочи.
Надсвирил и тъга, и земна музика, ...
  1729  31 
Върви на майната си, Дяволе,
самият себе си да бъдеш!
Заключих земните си адове.
И ключовете си изпъдих.
Веднага! Като миг си тръгвай! ...
  2898  27 
Добре дошла! Събувай се и влез.
Е-е-е, не че ми е много нов килима...
Какъв ти климатик в едно антре?!
Направо в ляво. Сядай до камината.
Стопли се, че навън гъмжи от сняг. ...
  2219  43 
Полудявай! Грабни ме. Целувай ме.
Разбесней ме, пали ме на вятъра.
Ти си дяволът. Хищник погубен.
Остри пръсти забивай, кошмарнико!
Късай дрехи, изсмуквай, опивай се. ...
  2708  39 
Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия,
а баща ù изглежда е Господ.
Стъпва бавно. Забързва дихания. ...
  3268  38 
Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,
посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.
Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.
Изви се отлив – ярко бяла смърт - над голото новородено гробище.
По дъното светлеят огледално небесните селения надви ...
  1746  26 
посветено*
Глас да искаш - хиляда камшика!
(Чакай само да стигна небето
и до мама писмо да издишам...)
После мога да викам до светло, ...
  2338  40 
1. Ръцете ù се любеха със птиците... ( поезия)
2. Гара Търпение ( поезия)
3. Пианостишие ( поезия)
* в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева
  6371  22 
1. По- тежка от море ( поезия)
2. Кутията на Пандора( поезия)
3. Посока за грях ( еротична поезия)
4. Ошкембечена кръчма( пиянска лирика, хумор) :)
* в изпълнение на Павлина Йосева и Балчо Балчев
  4935  14 
І-
Денят бездомен гузно се завръща.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля. ...
  4163  66 
Random works
: ??:??