Jun 13, 2006, 10:43 PM

Лъжа

  Poetry
839 0 2
Премислях дълго, цял живот почти,
дали лъжата мога да преборя.
Но истината е една: Уви,
у всеки си стои. И неуморно

звездите в очи от недоверие угасват.
Светът се срива с грохот ням.
Когато у човек не го откриваш,
тогава във душата ти го няма онзи плам.

Целта на всеки май е най-различна,
едни си имат кредо за това -
човекът срещу себе си да "минат",
и спомен да не остане след това.

Безумство е лъжата - всеки знае,
не иска никой да е наранен.
Затуй,ще бъда аз със чиста мисъл
и,надявам се, да бъде светъл
всеки Божи ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...