Jun 13, 2006, 10:43 PM

Лъжа

  Poetry
838 0 2
Премислях дълго, цял живот почти,
дали лъжата мога да преборя.
Но истината е една: Уви,
у всеки си стои. И неуморно

звездите в очи от недоверие угасват.
Светът се срива с грохот ням.
Когато у човек не го откриваш,
тогава във душата ти го няма онзи плам.

Целта на всеки май е най-различна,
едни си имат кредо за това -
човекът срещу себе си да "минат",
и спомен да не остане след това.

Безумство е лъжата - всеки знае,
не иска никой да е наранен.
Затуй,ще бъда аз със чиста мисъл
и,надявам се, да бъде светъл
всеки Божи ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...