ЛЪЖА И ИСТИНА

Не знам какво видя ти в мене,
не знам какво видях в тебе аз.
Но факт е, че тъй бързо и без време
разпалихме такава страст.

Какво ли очаквам да намеря,
защо ли храня някаква надежда?
Реален сън, мечта или химера,
облечени в призрачна одежда.

Пленяваш ме с омайния си чар,
след туй с часове и дни мълчиш,
а аз стоя като ударен с шамар
и се чудя: пак ли мен ще обвиниш?

С нежни думи ме опияни и ме омая,
достигнах до върховната наслада,
остави ме за миг да зърна Рая,
а после безмилостно ме прати в Ада.

Кое лъжа е, и кое е истина,
да се погледнем в очите ний не смеем.
Любовта ни истинска ли е, или измислена,
или измислен е светът, в който ний живеем.

Да можеше в миналото и спомените да оставим,
или да можехме от паметта си да ги трием.
Но колкото и да се мъчим да забравим,
от себе си едва ли можем да се скрием.

Не виждаме ли явната и проста истина,
защо не можем, или не искаме да проумеем,
че колкото и страници да са прелистени,
тъй малко са моментите, в които истински живеем.

Теодор Т. Николов