Поглеждам пак в очите ти бездушни,
капка смелост не събра,
лъжите ти великодушни,
леят се като вода.
Истината ми кажи,
сърцето ми освободи,
че вярва то сега,
вярва без вина.
Бленува и трепти,
името на любовта мълви,
породена е от твоите лъжи.
Сълзи се стичат и боли,
а ти усмихваш се дори.
Отдавна свикнал си нали,
очите си пак затвори.
© Ели All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
