Поглеждам пак в очите ти бездушни,
капка смелост не събра,
лъжите ти великодушни,
леят се като вода.
Истината ми кажи,
сърцето ми освободи,
че вярва то сега,
вярва без вина.
Бленува и трепти,
името на любовта мълви,
породена е от твоите лъжи.
Сълзи се стичат и боли,
а ти усмихваш се дори.
Отдавна свикнал си нали,
очите си пак затвори.
© Ели All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
