Oct 9, 2018, 9:07 PM

Лъжец по неволя...

  Poetry » Love
711 4 3

Излъгал съм ги всичките любови!

Това, което в мене чувствам не излиза. 

Заключих любовта си във окови. 

И вместо да я давам, я написах... 

Лъжеца е лъжец от празни приказки. 

Защото думите се губят без усещане. 

Дъжда щом все не спира във очите ти - 

"Обичам те" е всъщност сякаш грешно... 

Излъгах те. Излъгах от желания. 

От нежност, със която ме погали. 

От мъка и от болка. От страдания, 

които без да искам са ми да̀ли... 

Не ми прощавай никога, а ме обичай! 

Оковите ще счупя с любовта ти! 

Защото нищо няма да е по-различно, 

освен горчивото, че някак си лъжа е...

 

Danny Diester

08.10.2018

Marburg, Germany 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Заключих любовта си във окови.
    И вместо да я давам, я написах... "
    И сега някой трябва да обича за двама, за да има една любов - голяма. Искрено, самоизобличително, Ех, тази неволя...
  • Отново завладяващо! Трудно се коментира нещо, което направо потъва в сърцето ...
  • ...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...