След раздялата казваш че съм бил много лош,

                                   че съм те унижавал, мразех се за шамар,

                                   че все съм отсъствал в едни безумни нощи,

                                   друга не търсех а заради теб бях с цигара.  

                                   Верен бях и твой бях, винаги до теб бях,

                                   така красива не съм намерил досега,

                                   с теб този свят огромен, коварен проумях,

                                   избоде ми пергел очите, бе пергел не дъга.

                                   Вестници разшириха обвинения, лъжи,

                                   да си с всеки известен колко време търпях,

                                   любов кажи не ти ли дадох, сега кажи,

                                   благодарност – луна яркожълта не видях.

                                   С всеки да си играеш аз съм търпял,

                                   мен можеш да забравиш, никой за теб съм бил,     

                                   в теб това дето ти си въобще не бях видял,

                                   след безброй изневери с кого ли не – мил.

                                   Вестници големи, списания с размер

                                   на хотели, те небостъргачи са,

                                   клеветите треперят, гледат зверски

                                   любовта ти стъпка, живей си с блясъка.

                                   Навсякъде в средите говориш че съм злобен,

                                   че съм бил развратник и че не те ценя,

                                   двуличие голямо, от най сребриста проба,

                                   мъжете знаят че си тъй немирна жена.

                                   Не съм развратен, злобен, надменен а глупак,

                                   вярвах дълго време на твоите лъжи, 

                                   всяка да имам можех и само твой бях пак,

                                   какво не си получила от мен кажи.

                                   Не казвай че жесток съм а глупак един,

                                   Глупак ти ме наричай, в предаване се смей,

                                   на тебе само посветих сини дни,

                                   ако решиш да плачеш пред прага ми, недей.

                                   Аз ще те отмина, предмет е от метал

                                   поздравът ти от поредната кола,

                                   за коли тъй бързи съвсем не бях разбрал,

                                   всяка нощ дето спал съм развратна е била.

                                   Коли те много бяха и аз ти подарих

                                   тя също е спритнирала при някой друг,

                                   живота си забързан на теб го посветих,

                                     с лъжа и с измама събличаше се тук.

                                     В една и съща вечер с мене и с друг,

                                     в средите всички знаят го и как лъжеш ти,

                                     обичах те преди аз на всеки слух напук,

                                     не е слух, а ти си играела наистина.

                                     Нещастник, жалък чух аз вчера ли, онзи ден,

                                     в гърди на водещ на омразата писъкът,

                                     права си, такъв съм, всички казват за мен,

                                     рамене развратни с фойерверк дарих.

                                     02.08.19