Кръвта си аз изпих и се обесих
с въжетата на нашата любов.
Запях в смъртта си, сякаш не изречена,
аз твоето име - мой живот.
Без дъх останах в своето дихание,
прегризах част от своята плът.
И в твоята обич търся упование,
а в моите чувства - твоя път.
Една лъжица сол или пък вяра,
замесена с много топлина.
Една целувка твоя в огън се разпалва
в мойта искрена душа.