Jul 30, 2011, 6:46 PM

Лъжица сол

777 0 1


 Кръвта си аз изпих и се обесих
с въжетата на нашата любов.
Запях в смъртта си, сякаш не изречена,

аз твоето име -  мой живот.

Без дъх останах в своето дихание,

прегризах част от своята плът.
И в твоята обич търся упование,

а в моите чувства -  твоя път.

Една лъжица сол или пък вяра,

замесена с много топлина.
Една целувка твоя в огън се разпалва

в мойта искрена душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Една целувка твоя в огън се разпалва
    в мойта искрена душа."
    Красиво е !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...