Oct 11, 2014, 7:36 PM

Любима

857 0 0

Любима

 

 

Всяка нощ гледам замечтан към Луната,

нейните великолепни светлини и лъчи

във всеки миг ми стоплят нежно душата,

- псувам, кълна и се мразя,

не желая да посрещам зората!

 

Но моята вечер всяка сутрин настава,

безпощадното слънце започва да свети и грее,

безмилостно в мрак потапя всей сърцата,

творецът спира да живее и пее –

започва отново да гледа нагоре,

и безмълвен и тъжен да чака Луната.

 

При нея иска той да отиде щастлив,

смирено при Богинята да полегне,

животът все да му бъде тих и красив,

когат в очи ѝ усмихнат погледне.

 

Така и става, но само за време,

съдбата за всекиго щастие отрежда,

на него се радва тоз, който има търпение,

- тя все на най-красиви места го отвежда.

 

Духът на човека само с любов е свободен,

- иска, желае, мечтае и страда,

обича ли, гласът му за него си е сакрален,

- неписан закон на радостта е това,

апогей на красивите чувства на твореца в нощта!

 

Ето отново усмихнат и тих

поглеждам нагоре и тръпна с желание,

виждам Луната – край на моето страдание,

отново се нося лек в светла тъмнина,

- и тази нощ душа си красива преродих,

ще живее и пее, щастлива, чак до заранта!

 

 

Кристиан Дочев

04.10.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...