docheff (Кристиан Дочев)

И аз умрях 🇧🇬

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

docheff

Prose » Short stories

2015-07-06T10:30:04+03:00 1.1K

Болни разкази: Гражданинът 🇧🇬

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...

docheff

Prose » Short stories

2015-06-24T19:59:30+03:00 1.2K 4

Абадон 🇧🇬

Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш ...

docheff

Poetry » Odes and poems

2015-06-03T20:52:57+03:00 984 1

Отчаяние 🇧🇬

Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...

docheff

Poetry » Odes and poems

2015-05-09T13:45:44+03:00 875 1

Времето 🇧🇬

Времето
Времето свършва, когато не спира,
за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира,
и секундите превръща в часове. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2015-04-29T20:06:51+03:00 720

Война 🇧🇬

Война
Окаян клан и грозна слава,
мръсна кал и пожарен дим,
човек заради безумието отплава,
а на земята лежи трупът му бледосин. ...

docheff

Poetry » Civic

2015-04-18T23:29:10+03:00 817 1 1

Тя си тръгна... 🇧🇬

Тя си тръгна…
Тя си тръгна безмълвна с последния влак,
от най-далечната гара и потегли в безкрая,
където за мен няма да има никакъв знак,
докога и защо за нея аз ням ще мечтая. ...

docheff

Poetry » Other

2015-04-17T20:06:30+03:00 828

Миг 🇧🇬

Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех, ...

docheff

Poetry » Philosophical

2015-04-11T20:00:33+03:00 806

Сутрин 🇧🇬

Сутрин
Всяка сутрин с теб се събуждам,
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж. ...

docheff

Poetry » Love

2015-04-08T07:36:34+03:00 792 1

Изконното на края 🇧🇬

Изконното на края
Ние всички спокойни ще умрем накрая,
и ще станем част от майката земя,
всички ще изчезнем, които сме живели,
и ще се питаме, какво ли от живота сме видели? ...

docheff

Poetry » Philosophical

2015-03-04T22:02:40+02:00 846

Пред Народната библиотека 🇧🇬

Пред Народната библиотека
Слънцето грее и снегът бавно се топи,
Кирил и Методий ме гледат с тъжни очи,
а аз, простакът, пред тях броя си дните,
сливам се кротко с на раята съдбите. ...

docheff

Poetry » Civic

2015-02-22T14:23:10+02:00 766 3

Дунавска лястовичка 🇧🇬

Дунавска лястовичка
Във водите на Дунав се взирам с тъга,
а тя отвръща ми с нежни тихи слова,
разказва за дните, когато далеч била е нощта,
и света бил е покрит с мека топла светлина. ...

docheff

Poetry » Odes and poems

2015-02-12T10:55:43+02:00 907

Аз и Ти 🇧🇬

Аз и Ти
Когато мечтите и реалността
в едно се преплитат,
е момента, в който нашите сърца
лудо ще се заобичат. ...

docheff

Poetry » Love

2015-01-30T21:18:10+02:00 993

Моите Аз 🇧🇬

Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...

docheff

Poetry » Philosophical

2015-01-10T18:11:40+02:00 893 2

Ти, моя мечта... 🇧🇬

Ти, моя мечта …
Всеки миг имам усещането, че ти си до мен,
но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен,
- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,
кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен. ...

docheff

Poetry » Love

2015-01-04T21:06:53+02:00 937

Мечта 🇧🇬

Мечта
Не мога да пиша красиви неща,
защото... я няма до мен в нощта,
нощта ми, която жадувам да свърши,
нощта ми, която кара сърце да се мъчи. ...

docheff

Poetry » Love

2014-12-23T07:53:40+02:00 842

Безсмислие 🇧🇬

Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-12-21T12:03:28+02:00 919

Ти 🇧🇬

Ти
Ти си моя нежен лъч светлина
в моите най-мрачни часове на нощта,
озаряваш живота ми с прекрасни искри
и караш твореца щастлив да твори. ...

docheff

Poetry » Love

2014-12-06T19:52:18+02:00 1K

Моята молитва 🇧🇬

Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-11-29T21:16:26+02:00 822

Чувство за самота 🇧🇬

Чувство за самота
Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот, ...

docheff

Poetry » Other

2014-11-19T07:39:53+02:00 906

Към Поета 🇧🇬

Към Поета
Животът на поета е тежък
- изпълнен с тъга и самота,
светът за твореца е винаги жалък
- препълнен с човешка простота. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-10-19T11:36:03+03:00 857 1

Любима 🇧🇬

Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-10-11T19:36:46+03:00 852

Към Капиталиста 🇧🇬

Към Капиталиста
На велик ли ще ни се правиш
със твоите идеи безчовечни,
обикновените хора с надежди като мамиш,
или с някакви добродетели фалшиви, безчестни, ...

docheff

Poetry » Civic

2014-10-07T23:28:26+03:00 887

Моят блян 🇧🇬

Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-10-05T20:49:12+03:00 841

Спорът между Мен, Аз и Себе си 🇧🇬

Спорът между Мен, Аз и Себе си
Животе…?!
Колко още с тебе ще се гледаме под вежди,
колко още ти ще Ме измъчваш с твоите песни,
все за другите ще Ме караш Аз да мисля, ...

docheff

Poetry

2014-08-26T08:52:41+03:00 869

Музата на любовта 🇧🇬

Музата на любовта
Само една истинска целувка аз желая,
една истинска милувка да стопли моята душа,
само твоята прегръдка сърцето ми болно може да спаси,
една твоя усмивка може всичко за мен да промени. ...

docheff

Poetry » Love

2014-08-05T23:15:43+03:00 917 1

Черно 🇧🇬

Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-07-26T14:20:39+03:00 789

Колко е хубав животът... 🇧🇬

Колко е хубав живота…
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува,
някога да прегърне най-чистата свобода. ...

docheff

Poetry » Philosophical

2014-06-10T18:52:20+03:00 877

Изгубих всичко...III 🇧🇬

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...

docheff

Prose » Others

2014-02-16T15:13:17+02:00 919

Изгубих всичко... II 🇧🇬

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...

docheff

Prose » Others

2014-02-11T22:19:02+02:00 976

Изгубих всичко... 🇧🇬

Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...

docheff

Prose » Others

2014-02-07T00:33:02+02:00 1K

След смъртта 🇧🇬

След смъртта
Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,
или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.
Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,
а на сърцето си надали ще успея да те забраня. ...

docheff

Poetry » Love

2013-12-31T16:11:57+02:00 832

Писъмце... за теб! 🇧🇬

Писъмце… за теб!
Като призрак идваш в съня ми, облечена в бяла коприна,
тъмнината и мрака прогонваш – душата за миг е щастлива.
Защо си тръгваш...? Не искам да го правиш…
Искам поне за миг по-дълго до мен да останеш, ...

docheff

Poetry

2013-12-21T18:22:47+02:00 816

Идеалната жена 🇧🇬

Идеалната жена
Прекрасна, мила и добра,
а пък понякога –
лоша, невъзможна и зла
– това е идеалната жена. ...

docheff

Poetry » Love

2013-12-15T18:13:13+02:00 950 1

Песен 🇧🇬

Песен
По тихите улици ходя си сам в нощта,
лекият дъжд нашепва ми песен една,
песен красива и нежна, запята от моята душа,
звънти и отеква – разказва ми за любовта. ...

docheff

Poetry » Love

2013-12-13T20:44:06+02:00 976 3

Тя 🇧🇬

Тя
Ангелче прекрасно в живота ми дойде,
С радост и щастие изпълни моето сърце,
Ясно ми показа що е красота и отведе ме при любовта!
06.12.2013г. София ...

docheff

Poetry » Love

2013-12-07T20:09:48+02:00 799 1

Моята любов 🇧🇬

Моята любов
На зелена полянка сам си стоя,
в хоризонта загледан, цветята броя.
Слънцето грее и силно напича,
тихичко ми нашепва „Тя те обича!“ ...

docheff

Poetry » Love

2013-12-07T19:11:36+02:00 1K 2

Моята душа 🇧🇬

Моята душа
Една празна и тъмна стая,
в нея хиляди мисли сноват.
Стените студени - черни и грозни,
притискат ме и сякаш крещят. ...

docheff

Poetry » Love

2013-11-27T16:15:34+02:00 1.4K 5

Моето сърце 🇧🇬

Моето сърце...
Моето сърце…
единствено теб обича,
само то иска „миличка“ да те нарича.
Моето сърце… ...

docheff

Poetry » Love

2013-11-18T18:19:27+02:00 1.2K

Твоя е нощта 🇧🇬

Твоя е нощта
Нощта студена навън остана,
луната и звездите, в мека тишина обвити,
дълбоко вече са заспали
и красиво осветяват за теб тихото небе. ...

docheff

Poetry » Love

2013-10-25T21:17:28+03:00 904