Любима моя
Нагарча времето - от спомени нагарча...
От призрака на красотата,
останала завинаги встрани.
От светлото око на необята,
което всеки тромав миг скверни.
И с шепи изтънели
съкровището свое харча. -
Съкровище на дъното на лотоса си ти.
Ом мани падме хум,
любима моя
с тъжните очи,
отворени учудено в прибоя
на мъркащи от щастие треви.
...От гърбиците на вълните - зли синусоиди
в кардиограмата на този мрачен свят.
От емигрантската вълна на живите,
заливаща неспирно неведомо подземно царство,
наричано от всички оцелели - ад.
Любима моя, вярна и последна,
единствена, покълнала от самота любов.
Животът само мярка е безследна
за твоя вечно скитащ, непокорен зов...
© Младен Мисана All rights reserved.
