Feb 26, 2011, 4:42 PM

Любимият

  Poetry » Other
684 0 3

 

Цял живот аз търся любимия...

И плача, и страдам, и крещя...

Същински катаклизъм -

земетресение, краят на света...

 

Но оказа се, че той - любимият,

никога не ме е бил напускал -

просто бил е в мен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Есфир,ние много често търсим навсякъде и много дълго, онова, за което жадуват душите ни, а всъщност то е било винаги с нас. Просто трябва да дойде моментът, в който сърцето ни ще се пробуди. Поздрав и от мен!
  • Хареса ми. Поздрав!
  • Браво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...